Скъпи новозагорци,
Скъпи приятели и гости на нашия град,
Честит Петковден! Честит празник на Нова Загора!
Има една особена радост, когато на празник срещнеш своите хора. Поздравяваме се, разменяме усмивки, срещаме познати лица. Някой е дошъл да запали свещ, друг е довел детето си за ръка, трети се е върнал отдалеч, за да бъде днес тук.
Това е нашата Нова Загора. Мястото, което ни събира. Мястото, към което винаги се връщаме.
Защото родното място е онази невидима нишка, която ни свързва, където и да ни отведе животът, и ни напомня кои сме, откъде идваме и къде винаги принадлежим.
Днес няма да ви говоря за бюджети и числа. За тях има други дни.
Днес искам да говоря за хората. За онези, които всяка сутрин отварят магазините си, тръгват към полето или фермата, влизат в класните стаи, грижат се за болните, отглеждат децата си. За нашите родители, които са ни учили да обичаме този край. И за младите, които са тук или се връщат. Да, както и да ни изглежда все повече млади хора избират пътя към корените си.
Защото един град не става по-добър само когато построим нещо ново. Става по-добър, когато хората се чувстват добре в него.
Тази година имаме и нови поводи за надежда. Започна строителството на ритейл парка, подготвя се индустриалният парк „Перла“, Аякс груп започват нов проект, който ще отвори работни места, а в с. Баня вече се изгражда място за местни производители, занаяти и отдих. Зад тези проекти виждам не просто инвестиции, а възможности за работа, за развитие и за повече живот в нашия край. Виждам я – надеждата, в онези наши съграждани, които пазят историята ни, които развиват свой малък бизнес, които съживяват занаят, които правят дома ни по уютен с труда си и в онези, които смело чертаят бъдещето ни.
Знам, че има и още много работа. Има улици за ремонт, проблеми за решаване, хора, които чакат отговор. Искам да знаете, че чувам и критиките. Не очаквам винаги да сме съгласни, но вярвам, че трябва да можем да си говорим открито. Тогава решението само ни намира.
Често си мисля каква искам да бъде Нова Загора след десет години.
Искам децата ни да не трябва да избират между това да бъдат близо до семействата си и това да имат добро бъдеще. Искам нашите села да бъдат пълни с живот. Искам възрастните хора да се чувстват спокойни и да знаят, че не са забравени.
Това е посоката, в която искам да вървим. И съм горда, че съмишлениците сме все повече.
А днес, на Петковден, нека благодарим на хората до нас, да си спомним с обич за онези, които вече ги няма, и да се зарадваме на това, което имаме.
От сърце ви пожелавам здраве! Нека има повече детски смях, повече спокойствие в домовете ни, повече добри новини и повече поводи да се гордеем с Нова Загора.
Нека Света Петка Българска закриля семействата ни, децата ни и всички, които носят Нова Загора в сърцето си, където и да се намират.
На всички именици – честит празник!
Бъдете здрави, обичайте се и пазете нашия общ дом!
Честит Петковден, Нова Загора!
