На 28 февруари 2025 г. в кметството на с. Млекарево се проведе традиционната изложба на бутурници под надслов „Вечер на прошката“, посветена на празника Сирни Заговезни (Поклади), организирана от Кметство с. Млекарево и НЧ „Христо Ботев - 1920”.
Събитието, което вече е утвърдена традиция в региона, събра майстори на тези характерни дървени стрели от различни населени места.
Изложбата бе открита от кмета на с. Млекарево Диян Тодоров, който приветства участниците и гостите. В своето слово той благодари на всички, които пазят и предават тази традиция, и пожела на присъстващите да бъдат здрави, усмихнати, стрелите им да летят високо и надалеч, а мечтите им – да се сбъднат.
Сред любителите на дървените стрели бяха кметът на община Нова Загора Галя Захариева, заместник-кметовете Нина Генчева и Иванка Михова, кметове на населени места, читалищни дейци, както и много жители и гости на селото.
Журито, което имаше нелеката задача да оцени бутурниците тази година, бе в състав: кметът на с. Млекарево Диян Тодоров, заместник-кметът Нина Генчева и Мария Мартинова – общински съветник. Майсторите отново впечатлиха с изработката и художественото оформление, а оживените разговори и приятелската атмосфера превърнаха събитието в истински празник на българските традиции.
Специалната награда остана в с. Млекарево и бе за читалището домакин - НЧ „Христо Ботев-1920“.
В категория „Модерни“ първо място спечели Тошко Грозев от гр. Нова Загора, второ място – НЧ „Н. Й. Вапцаров-1926“, с. Пет могили, трето място – НЧ „Св.Св. Кирил и Методий-1927“, с. Прохорово.
В категория „Автентичност“: първо място – НЧ „Пробуда-1929“, с. Радево; второ място – НЧ „Ст. Д. Сербезов-1928“, с. Загорци; трето място – НЧ „Д. Кръстев-1902“, с. Асеновец.
В категория „Аранжировка“ НЧ „Светлина-1929“, с. Бял кладенец зае първо място, второ – НЧ „Пробуда-1928“, с. Новоселец, трето – НЧ „Просвета-1923“, с. Езеро.
Бяха връчени и две поощрителни награди: на НЧ „Пробуда-1907“, с. Биково и на Пенко Иванов от гр. Нова Загора.
Изложбата в с. Млекарево е поредно доказателство, че обичаите са живи, когато има хора, които ги съхраняват и предават на следващите поколения.
